Поглед върху женската сексуалност: СЕКСУАЛНО ЖЕЛАНИЕ
Какво те кара да искаш секс?
Не теоретично - конкретно. Какво трябва да се случи, какво трябва да усетиш, какво трябва да е наред, преди тялото ти да каже “"Да” на партньора ти?
Ако се замислиш честно, отговорът вероятно е по-сложен от "ами, просто ми се иска". И днес ще пиша точно за това: как се поражда женското сексуално желание и какво стои зад него.
Ще започна “класически” с всеобщо познатият и признат традиционен модел за цикъла на човешка сексуална реакция: Желание → Възбуда → Оргазъм → Резолюция. Той е толкова вграден в начина, по който говорим за секс, в начина, по който се разказват истории за него, в начина, по който медицината го измерва - че рядко се поставя под въпрос. Стандартът казва: желанието идва спонтанно, то е импулс, глад, нещо което се появява от само себе си и настоява да бъде удовлетворено, ако не го усещаш така - нещо не е наред…
Е, този стандарт има конкретен произход. През 60-те години Masters и Johnson (1966) провеждат първото систематично изследване на човешкия сексуален отговор - пионерска работа за времето си, и изграждат класическия цикъл, днес наша даденост. Но проблемът е участниците в изследването - те изследват ограничен брой жени, които успяват да получат оргазъм по време на полов акт и са готови да бъдат наблюдавани в лабораторна среда. Малка, много специфична група и далеч не представителна. Kaplan (1979) добавя “желанието” като фаза през 1979 г., но моделът остава изграден върху същата основа: повява се желанието, след него идва възбудата, оргазмът (ако имаме късмет) и блаженото отпускане непосредствено след това.
В продължение на десетилетия този модел се прилага универсално - към мъже и жени, към нови и дълги връзки, към всякакви контексти. Моделът работи сравнително добре за разбирането на мъжкото сексуално функциониране. За жените - особено в дългосрочни връзки - не съвсем.
Около 40 години след установяването на модела идва Розмари Басън. Тя публикува семинален труд в Международния Журнал за Секс и Семейна терапия, който променя модела завинаги. Статията й Женският сексуален отговор: Различен модел (2000г.) предлага съвсем друга гледна точка. Розмари твърди смело, че е необходимо преразглеждане на онова, което наричаме сексуален отклик при жените - особено в дългосрочни връзки и въвежда модел, който по-точно и цялостно описва как женското желание се появява и какво го задейства. Посмява да заяви също, че оргазмът и възбудата при жените са много по-разнообразни, отколкото класическият модел допуска.
Basson предлага нова призма, през която женското сексуално желание да бъде разглеждано, и най-важното, разграничава кога нещо е истинска сексуална дисфункция и кога е просто различен начин на функциониране. Ако прилагаме мъжкия модел на пораждане на сексуално желание към жените, много жени ще изглеждат "проблемни" - когато всъщност не са. И обратно - ако не разбираме добре различните форми на женската сексуална дисфункция, не можем да ги лекуваме ефективно, казва тя.
Басън вижда нещата по нов начин и открива нещо, което много жени знаят интуитивно, но никога не са чували казано директно, камоли научно: женското сексуално желание работи по съвсем различна логика, нелинейна, контекстуална и доста по-комплексна.
В следващите редове ще разгледам моделът на Басън през собствения си прочит, добавяйки наблюдения и перспективи, които намирам за важни и недостатъчно обсъждани.
Откъде тръгва женското желание всъщност
Вторник вечер. И двамата сте се прибрали от работа, вечерята е приключила, телевизорът мърмори. Той се присламчва до теб, слага ръка на кръста ти - познат жест, недвусмислен. Ти усещаш ръката му, усещаш какво иска да последва. Усещаш и умората си, и чиниите, които още не са измити, и разговора от преди три дни, който не сте довършили, и колко много неща имаш да правиш утре. Казваш му "не ми се иска тази вечер." Той се отдръпва мълчаливо, може би дори леко намусено, не си откликнала на неговия порив. После лягате. Зяпаш тавана и се питаш дали нещо с теб не е наред, това е човекът, когото обичаш, с когото искаш да бъдеш, а вече дни наред ти е толкова далечен и не изпитваш сексуално влечение.
Но ето какво всъщност се е случило: той е почукал на врата, която не се отваря по този начин.
Не защото е направил нещо погрешно, а защото е тръгнал от предположението, че желанието вече съществува и просто чака да бъде събудено. „Аз искам, готов съм тук и сега. Вероятно и тя ще иска.“ Звучи логично. Само че при много жени това не е начинът, по който работи сексуалното желание.
Басън бива радикална в това, че ни позволява да видим сексуалното си желание по различен начин. Нейният модел казва: Жената не започва интимен акт от активно желание за секс, а от състояние наречено сексуална неутралност. Жената не стои с потиснато желание, което чака някой да го събуди. Тя се намира в изходна позиция, от която може да се придвижи към сексуално преживяване, ако се появят подходящите условия. Това не означава липса на сексуалност, липса на привличане към партньора или проблем със сексуалността, а просто, че в конкретния момент сексуалният импулс не е активен.
Но ако началната точка не е желанието, как тогава жената стига до него?
Сексуалната неутралност на жената не е нейната крайна точка, а изходна позиция. От нея жената може да се придвижи към сексуално преживяване, когато разпознае възможност за интимност и когато това преживяване носи значима стойност за нея.
Жената може да избере да влезе в сексуално преживяване, не защото в нея има активен сексуален импулс, а защото там я очакват преживвания, които са дълбоко значими за нея. Преживяванията могат и да не бъдат сексуани сами по себе си. Може да бъде желанието за свързване, за преживяване на нежност, за възстановяване на близостта, за усещането, че партньорството отново е живо. Може да бъде нуждата да се почувства приета, желана или емоционално свързана с другия. Понякога може да бъде и възможността да се отпусне, да свали защитите си и да се оттърве задръжките на всекидневието и социалните изисквания за пристойно поведение.
Именно тези значими ползи могат да направят сексуалното преживяване привлекателно, дори когато първоначално липсва силен сексуален импулс. Когато жената разпознае тази стойност и избере да се ангажира с интимното преживяване, започва да търси и да откликва на стимулацията, необходима за възникването на сексуално желание.
Така желанието не винаги е отправната точка на интимността. Понякога жената избира близостта заради значението, което тя има за нея, а сексуалното желание се ражда именно в процеса на тази близост.
Извод 1: При много жени липсата на спонтанно желание не означава липса на сексуалност. Тя означава, че желанието все още не е възникнало, защото процесът започва от друга изходна позиция - сексуална неутралност. От тази позиция жената може да избере да се ангажира със сексуално преживяване заради значими ползи и преживявания, които то носи за нея, дори когато тези мотиви не са сексуални сами по себе си. Именно в процеса на това преживяване, при подходяща стимулация, идва и сексуалното желание.
Цикъл на женския сексуален отклик. Модел на Розмари Басон (2001г.) Личен превод *
Възбудата не започва и не свършва с тялото
Интуитивно приемаме, че ако тялото реагира, значи жената е възбудена. Или обратното – ако тялото не реагира достатъчно, значи не изпитва желание. Но при нас жените връзката между тялото и преживяването често е много по-сложна. За много от нас възбудата не е просто физиологична реакция. Тя е начинът, по който умът започва да преживява ситуацията като еротична. Има значение към какво е насочено вниманието, как се чувстваме в момента, дали се усещаме спокойни, свързани, желани и присъстващи в собственото си тяло.
В класическия модел сексуалната възбуда обикновено се разбира като физиологичен процес: тялото реагира, настъпват характерни промени и това постепенно води към оргазъм. Но Басон смело ни казва друго - сексуалната възбуда при жените е преди всичко субективно психично преживяване - усещане за еротично вълнение, за ангажираност със случващото се, за привличане и желание да продължи преживяването. Това може да бъде придружено от ясни телесни усещания, но може и да не бъде.
Жената може да усеща възбуда, без да осъзнава ясно всички физиологични промени в тялото си. И обратното – тялото може да показва признаци на генитална възбуда, без това автоматично да означава, че жената иска случващото се, че го преживява като приятно или че дава съгласие.
Това е една от най-важните разлики между начина, по който традиционно мислим за сексуалната реакция, и начина, по който Басон описва женския сексуален отговор. Тялото не е отделено от психиката, но телесната реакция сама по себе си не разказва цялата история. За жената значение имат не само физиологичните процеси, а и „Искам ли да бъда в това преживяване?“, „Чувствам ли се свързана с партньора си?“, „Приятно ли ми е?“, „Има ли смисъл това за мен в този момент?“.
И ето тук натурално идва въпросът за нежеланите сексуални преживявания на жената. Ако вярваме, че определени телесни реакции са доказателство за желание - то не бъркаме ли физиологичната реакция със съгласието? Тялото може да реагира автоматично на стимулация, дори когато преживяването е нежелано, объркващо или травматично. Това не означава, че жената е искала случилото се. Не означава, че го е избрала и, че тялото ѝ е казало „да“.
Това е една от най-болезнените заблуди относно женската сексуалност: че тялото винаги говори на езика на желанието. Тялото има свои физиологични механизми, а желанието има свои психологически условия. Да, те често може да се свързани, но не са едно и също нещо.
Затова нека помним, че женската сексуалност не може да бъде разбрана само през наблюдаемите телесни реакции. Необходимо е да включим цялото преживяване на жената – не само какво се случва с тялото ѝ, а какво означава това за нея. Тук Басън ни предлага една от най-важните промени: да си позволим да изместим фокуса от въпроса „Как реагира тялото?“ към въпроса „Как преживявам случващото се?“
Извод 2: Женската сексуална възбуда не може да бъде разбрана единствено през това, което се случва с тялото. Тя е субективно преживяване, в което участват психиката, вниманието, емоционалната свързаност и личният смисъл на интимната среща. Телесната реакция може да бъде част от това преживяване, но сама по себе си не е достатъчна, за да разберем какво преживява жената - нито дали има желание, нито дали дава съгласие. Пълнотата на женската сексуалност е не само в реакцията на тялото, а и във вътрешния опит на самата жена.
Оргазмът не е единственият разказ за сексуалното преживяване
В класическия модел оргазмът е представен като кулминация - крайната точка, която показва, че сексуалното преживяване е „завършено“. Оргазмът е моментът, към който целият сексуален процес се движи, и който сякаш доказва неговия успех. Но дали оргазмът не заслужава да заеме различно място?
Да, оргазмът не трябва да бъде пренебрегван, той е важна и желана част от сексуалното преживяване. Обаче, когато престане да бъде един от възможните резултати на интимността, и се превърне в основна мярка за това дали сексът е бил „успешен“, сексуалността започва да се превръща в пърформанс, а секса в постижение, вместо преживяване на близост, удоволствие, свързване, обмен.
При жените оргазмичното преживяване е изключително разнообразно. Различава между отделните жени, но и при една и съща жена в различни периоди от живота ѝ, при различна стимулация, различен партньор и различен емоционален контекст. Няма един универсален сценарий, по който женското тяло трябва да достигне до удоволствие.
Ако изместим фокуса от финалната точка към целия процес въпросът става от “Свръших ли/ Свръши ли?” на
“Как беше преживяна тази интимност?“„Имаше ли желание да бъде там?“
„Имаше ли усещане за близост и свързаност?“
„Беше ли това преживяване положително и удовлетворяващо за мен?“
“Каква нужда е необходимо да споделя с партньора си следващия път за да стане това преживяване по-добро за мен?”
Защото сексуалността не е изпит, който трябва да бъде издържан с правилен финал. Тя е преживяване, чиято стойност не се определя само от една кулминационна точка.
Извод 3: Женската сексуалност не може да бъде оценявана само през достигането на оргазъм. Оргазмът е възможна част от сексуалното преживяване, но не е неговата единствена мярка. По-важно е как жената преживява интимността и дали тя носи удоволствие, свързаност и удовлетворение.
Има ли за “поправяне”?
Ако трябва да събера целия модел в едно изречение, то би звучало така:
Женската сексуалност не е праволинейна.
Тя рядко се движи по сценария „първо желание, после възбуда, после оргазъм“. Понякога желанието идва след началото на интимността. Понякога възбудата се появява преди ясно осъзнатото желание. Понякога има оргазъм, друг път няма. Понякога имаме нужда да се срещнем с партньора си интимно не за да свършим.
Всички тези процеси се преплитат, влияят си взаимно и се променят според връзката, живота, тялото, психиката и конкретния момент. Важно е да спрем да сравняваме женската сексуалност с мъжката като универсален стандарт, иначе рискуваме много нормални женски преживявания започват да изглеждат като проблем.
Жената, която не изпитва спонтанно желание в дългогодишна връзка, започва да се пита дали нещо в нея е угаснало. Онази, чието тяло реагира различно от начина, по който се чувства, започва да се съмнява в собственото си преживяване. Тази която не достига оргазъм при проникване, започва да вярва, че тялото ѝ не функционира "правилно". А може би през цялото време въпросът не е бил какво не е наред с нея, а призма и с какви интелектуални “дадености” гледаме на жената за да разберем нейното преживяване.
Може би най-ценният принос на Розмари Басън е, че ни позволява да спрем да търсим дефект там, където има разнообразие и да спрем да мерим женската сексуалност с една единствена мярка. Тя не е по-малко истинска и реална, само защото не е по учебник.
Тя е просто женска сексуалност такава, каквато е.
Вместо завършек
Работя в пресечната точка между психологията и сексологията и изследвам сексуалната асертивност, самокритиката и телесното възприятие при българските жени. Именно затова моделът на Basson ме интересува не само като теория, а и като отправна точка за нови въпроси.
В собственото ми изследване сексуалната асертивност се оказа изненадващо устойчива на психологическите предиктори, които очаквахме да я обяснят. Това ме накара да се запитам: когато една жена казва, че е сексуално асертивна, описва ли реалното си поведение или образа, който е научила да има за себе си? Засега този въпрос остава отворен.
Но едно нещо ми изглежда все по-ясно. Розмари трябва да бъде чута, не защото предлага нов модел на женската сексуалност, а защото ни освобождава от идеята, че съществува само един правилен начин тя да е. Желанието не винаги идва първо, възбудата не се измерва само с реакциите на тялото, оргазмът не е единственото доказателство за пълноценна интимност, а различното не е непременно патология.
Ако след като прочетеш всичко това поне за миг замениш въпроса „Какво не е наред с мен?“ с „Дали просто сексуалността ми работи по свой начин?“, значи тази статия е изпълнила целта си.
