Моите ориентири в практиката
Вяра в растежа и потенциала
Вярвам, че във всеки човек живее възможността за промяна и еволюция.
Нашето съзнанието е жива система – то се разширява, надгражда, когато имаме смелостта да се вгледаме навътре, да се запитаме, да изследваме себе си и света, да оставим пространство да бъдем изненадани от самите нас - във всеки смисъл на думата.
Уповавам се и на човешкото търсене на смисъл – онова вътрешно движение, което ни води да изграждаме себе си като личности, да търсим приобщаване, живот според искрените си ценности, и даване от себе си за благото на другите.
Етика и професионален интегритет
Уважението и доверието между психолог/психотерапевт и клиент са фундаментални. Професионалистът не е там за да съди или да определя кое е „добро“ или „лошо“, а да предостави огледало, в което клиентът може да се види по-ясно от преди.
Емоционалната и ментална гъвкавост, както и способността да стои в неизвестното и неудобното, без да се страхува или отказва, са ключови качества за професионалиста. Конфиденциалността, липсата на осъждане и приемането са неприкосновени. Възможността за здравословна конфронтация, когато е необходима, е част от професионалния подход.
Мое убеждение е, че възможно най-цялостното придържане към деонтологията на психологическата и психотерапевтичната практика е стълб в качествената терапевтична работа.
Доверителна терапевтична връзка
Основната функция на връзката е да създаде безопасно пространство за различни форми на себеизследване. В такова пространство различните аспекти на личността могат да бъдат разкрити и безопасно проявени – не за да бъдат критикувани или подкрепяни, а за да се получи по-цялостна представа за вътрешния свят на клиента и външните динамики в нейния/неговия живот.
Това е едновременно пространство за безопасна конфронтация, съвместно създаване и огледало на социалния свят и човешкия потенциал за участие в отношения.
Здравата терапевтична връзка дава възможност за задълбочено разбиране на себе си, на собствените модели за справяне и на начините, по които можем да надградим жизнената си основа, за да постигнем по-добро разбиране за самите нас, но и за света, природата и междуличностните отношения, от които сме неизменна част.
Съзнателна промяна
Промяната е истински интензивен процес, често труден, изискващ усилия от страна на човека, и неслучаен. Промяната е път към ново ниво на съзнание, тя търси нашата готовност за усилен труд, любопитство да надникнем в себе си и смелост да го направим обективно.
Мое разбиране е, че човекът разполага със своята личната власт, но тази главна инстанция търси и има потребност от социална среда - доверени хора и надеждни отношения, които да я подхранват и видоизменят. Терапевтичната връзка търси да фасилитира и улесни пътя на промяната, създавайки надежден съд, способен да побере онова, което не може да бъде посрещнато самосиндикално.
Промяната далеч не е линеарна. По пътя към по-цялостния Аз ни очакват много спирки, завои, трудности, забавяния и вълнуващи лични преживявания. Привидно вървим сами, но всяка промяна във възприятието ни пренарежда света – първо отвътре, после отвън. Това, което виждаме, се превръща в това, което живеем. Новото възприятие естествено променя нагласите, поведението ни и начина, по който светът започва да ни откликва.
Работа със Сянката
Сенчестите аспекти на личността са сред най-богатите източници на неизследван материал за себепознание. Те могат да ни помогнат да се развиваме и израстваме, ако бъдат приети и приобщени към цялостната личност. Работа със сенките е особено важна в процеса на себеразвитие, особено в средна възраст и след това. Те са основна задвижваща енергия зад нашите проекции в света. Това означава, че те често навигират какво и как приписваме на останалите хора, и как нашите низвергнати мисли, чувства или желания "изтичат" във външния свят за да ни срещнат отново със себе си в някоя внезапна междуличностна ситуация.
В терапията тези проекции се разглеждат с приемане, разбиране и безстрашно изследване. Съзнаването на собствените проекции ни дава по-ясна гледка към нашите потребности, страхове и потенциали. Проекциите са сигнали от сенките, които ни показват, че сме способни на много повече, и че може би е настъпил моментът, в който сме готови да видим по-ясно как функционираме в света и се свързваме с другите.
Реалистично отношение към страданието
Страданието е неизбежна част от това да бъдеш човек в света. То е естествена част от съзряването и развитието на личността и се крие зад всеки ъгъл на нашия социум. Страданието ни среща с ограниченията, с необходимостта да се променяме и да поемаме отговорност за живота си. Но то ни показва и колко много можем да обичаме, колко важно е за нас да получим любов, приемане и заедност, и какъв огромен запас от надежда носим в себе си.
Често хората се опитват да избегнат страданието чрез бързи решения, отлагане или незачитане. В терапията вярвам, че този подход само отлага срещата със себе си и ограничава растежа. Страданието се преживява индивидуално, но винаги получава своята форма от междуличностната среда – там, където сме посмели да се доверим, да покажем себе си и да разчитаме на другите. То е естествена част от живота, когато споделяме себе си с външния свят, но това не означава, че е естествено да продължава вечно.
Страданието е сигнал, който очаква да бъде изследван, за да ни покаже нещо за самите нас, нашите потребности, ценности и граници. Страданието, което не потискаме и не избягваме, се превръща в ресурс за растеж. То ни учи как да разбираме себе си по-добре, да развиваме емоционална устойчивост и да присъстваме по-цялостно в живота си.
Сексуалността - инструмент за себезследване
Човешката сексуалност е не просто функция на тялото, а дълбок израз на това кои сме – с нашата уязвимост, сила, светлина и сенки. Тя е един от начините, по които се свързваме със себе си и с другия, независимо дали този друг е от противоположния или същия пол. Сексуалността ни насочва към по-добро разбиране на нашите желания, граници, страхове и потребности. В терапията тя е покана за изследване – открито, любопитно и без осъждане. Това е пространство, където можем да разберем какво място заема сексуалността в нашия живот, какво ни носи радост и смисъл, и къде срещаме трудности или вътрешни конфликти в този вид изразяване. Така тя се превръща не само в начин да покажем кои сме чрез тялото и ума, но и в врата към по-голяма автентичност и свобода на свързване.
Упование в личните вътрешни ресурси
Нашето нематериално богатство - жизненоважните източници на обновяваща енергия като устойчивостта, вътрешната сила, любопитството, смелостта, емпатията, култивирането на надежда, вярата в хората и свързването помежду им, са онова което ни подкрепя в трудните процеси на израстване като възрастни – със всичките социални, физически, емоционални и колективни отговорности, които носим.
Всички те помагат на нашето себеизследване и смелостта да вървим с отворено сърце в автентично себезаявяване, да имаме силата да се развиваме пълноценно и да навигираме предизвикателствата на съществуването.
Достъпът до тези ресурси не е даденост, а процес на култивиране и премахване на пречките към тях. Той се изгражда чрез осъзнатост, чрез признание както на собствените ни способности, така и на ограниченията ни. Изисква непоклатима вяра в добротата, която съществува в нашата същност, както и смелост да признаем реалността на сенките си. И макар този процес да е дълбоко личен, той неизменно се случва в контекста на живота с другите – заедността, свързаността и принадлежността към общността са онзи невидим фон, който подхранва, усилва и разширява нашите ресурси.
Човекът e процес
Намирам, че човек никога не е статичен – съзнателно или не, претърпява непрестанен процес на развитие. Вярвам, че ако човек не избере да се развива съзнателно, животът ще намери начин да го претвори по образ и подобие плод на чужди убеждения. Растежът, съзряването и промяната са неизбежни. Подхождането с осъзнатост към тях ни позволява да поемем отговорност за собственото си развитие и да се срещнем с живота и себе си с повече яснота и разбиране.
Растеж, любопитство и личностно надграждане на психолога/терапевта
Да бъдеш професионалист в подпомагащите психичното здраве професии не е статичен статус, а процес на непрестанна еволюция. Вярвам, че един психолог/терапевт може да придружи клиента си само дотам, докъдето сам е стигнал по своя вътрешен път. Това означава лично познание за трудностите – какво е да преминеш през болка, да се изправиш срещу забравени или непризнати части от себе си, да погледнеш сенките си и да намериш начин да интегрираш страданието.
За мен е важно терапевтът да не спира да се развива и да не се изолира от живота. Любопитството е неговото гориво – любопитство към човешкото състояние, към начина, по който психиката се проявява в света, към отношенията, природата, съзнанието и неговата еволюция. Това любопитство е не само професионално, под формата на обучения и семинари, а чисто човешки начин на съществуване – да останеш отворен към себе си и света, да не спираш да питаш и да търсиш.