Остават още няколко поста, в които ще споделя с вас моите теоретични и емпирични открития за самокритиката в женския психичен свят. Преди това обаче искам да споделя 6 ключови прозрения, които извлякох от международната Women’s Mental Health Conference (Конференция за женско ментално здраве), която събра водещи специалисти от психиатрията, психотерапията и женското здраве в Обединеното Кралство в Института по медицинска психология Тависток, Лондон. Там се разгледа връзката между хормоналните процеси и психичните преживявания на жената в зряла възраст. А за мен се очерта много ясно едно: Жените в перименопауза и менопауза не са периферна тема. Те са централна тема на женското ментално здраве. И твърде дълго техният опит е бил или медицински редуциран, или психично недоразбран. Тук споделям с вас моите 6 основни извода от конференцията - като кратък синтез, а по-подробно може да прочетете в блога (линк в био): 1. Женската психика не е линейна - и това не е дефект. 2. Понякога менструалният цикъл не създава проблема, а сваля защитите около него. 3. Менопаузата не е край, а дълбок психологически преход. 4. Хормоналните промени могат да активират стари травми и потиснати преживявания. 5. „Невидимата жена“ е социален, не биологичен феномен. 6. Бъдещето на женското ментално здраве е в интеграцията, не в разделението. Целият в линк в био. #женскопсихичноздраве #менопауза #женскопсихичноздраве #психология #женскапсихика #психотерапия #самокритика #mentalhealth #womensmentalhealth #менструаленцикъл #психологзажени #хормони #женскоздраве

Това е втора част от разглеждането на защитните механизми в контекста на самокритиката. Виж първа част в предходния пост. #психология #психотерапия #психоанализа #самокритика #вътрешендиалог #женскапсихология #психичноздраве #емоции #вътрешенкритик #психологонлайн #личностноразвитие #себепознание

В този пост ще използвам концепцията за „защитните механизми“, но не в класическия ѝ смисъл като процеси, които целят да намалят напрежението и да регулират реакциите ни към вътрешни конфликти и външни стресови фактори (както твърди психоанализата), а като психични процеси, които могат да си взаимодействат със самокритичността и да я усилват. Ще си представим какво би станало, ако самокритичният вътрешен глас стане достатъчно силен, че защитните ни механизми да спрат да го редуцират, а да започнат да го маскират, преработват или усилват в различни наши преживявания. Затова в следващите примери ще разгледаме класически психични процеси и ще видим как всеки от тях може да бъде начин, по който самокритиката се проявява, променя или усилва във вътрешния свят на жената. #психологонлайн #психология #психотерапия #мисъл #женскисвят #жените #българскажена

Познаваме и двата гласа. Онзи, който сравнява. И онзи, който наказва. Психологията разделя два типа самокритика – сравнителна и интернализирана. И двата вида често съществуват паралелно във вътрешния диалог на жените и във възприятията им за себе си в света. Как се стига до това? Ето една нишка от процеса: Като жени, самите основи на личността ни се формират в контекста на заедност. Затова не е случайно, че често израстваме като своеобразно продължение на своята майка. Като малки момичета и подрастващи, системно търсим да изживеем себе си като жени. И първата отправна точка за това е нашата майка. Оттам започваме да учим какво означава да си жена. Там се задават първите стандарти. Идентифицирайки се като жени, ние изживяваме себе си „като майка си“ – в един едновременен процес на привързаност и формиране на идентичност. После кръгът се разширява. Първо е тя, после идват баба, леля, сестра, братовчедка. После идва и светът извън вкъщи – приятелки, учителки, съученички, любими певици, модели, актриси. Това тясно преплитане ни предразполага да отраснем с вече готови концепции за това какво е да си жена и да разширяваме опитите да „присвоим“ още и още образи. Съпоставяйки се с известни личности, инфлуенсърки, героини от филми, книги и сериали, жени-творци и обществени еталони за външен вид и поведение, ние търсим да се прикрепим към "успешни" и "желани" образи на женското - в търсене на прилики, в търсене на себе си, в опит да се „слеем“, за да заприличаме и да усетим стойност. Идеалите са винаги там за нас, както и щастливите и горчивите примери. Чрез тях постоянно сверяваме къде се намираме в своята женственост. И за добро или лошо – ги използваме като отправна точка за самоопределяне. С това много неща могат да се объркат... 1/2

Самокритиката не възниква изолирано. При жената тя се формира там, където вътрешният ѝ свят среща външния. Ранните връзки, сред които израстваме, очакванията към нас, редом с ролите, които наблюдаваме и усвояваме – всичко това постепенно се вплита в начина, по който изграждаме представата за себе си и за това какви „трябва“ да бъдем в света и неусетно се превръща във вътрешен критерий. Затова самокритиката може да се преживява като натрапливи мисли или да звучи като безпощаден вътрешен критик – но дали всъщност не е нещо много по-дълбоко: структура, която организира начина, по който възприемаме и себе си, и света? #психолог #психотерапия #психологичноконсултиране #творчество #жената #жена❤️ #женскигледниточки #женскиперспективи

Добре дошла в Сезон първи на „Женски перспективи”. Тази страница е пространство за изследване на вътрешния свят на жената, в което разглеждаме как преживяваме себе си и света, и как това се отразява върху нашата психична екосистема. Сезон първи ще изследва самокритиката в постепенно развиващ се формат. Всяка публикация ще носи нов ъгъл за да допринесе за нови вниквания и осъзнавания за нас като жени. Ако темата ти е близка, можеш да проследиш процеса и да вземеш за себе си онова, от което най-имаш нужда. Сезоните ще се развиват като последователни полета на изследване, всяко със свой фокус. #психолог #психотерапия #психологичноконсултиране #творчество #жената #жена❤️ #женскигледниточки #женскиперспективи

#психолог #психотерапия #психологичноконсултиране #творчество #жената #жена❤️ #женскигледниточки #женскиперспективи