Избрах да преведа интервю с Питър Кингсли заради изключителния му принос към изследването на античната философия и духовните традиции, както и финото перо. Кингсли е известен със своите задълбочени проучвания върху Парменид, Емпедокъл и мистичните корени на западната мисъл, както и със стремежа си да върне вниманието към живото преживяване зад философските текстове.
Възхищавам се на неговия сериозен академичен път и на смелостта му да прекрачи границите на конвенционалната наука, за да покаже, че съчетанието между духовност и интелект е възможно и дори необходимо за пълноценното изживяване на това да бъдеш човек.

Самюелс е широкомащабен терапевт. Какво имам предвид с това? Той е един от малкото професионалисти в терапевтичната сфера, които вникват и коментират широките обществени и световни въпроси – в политиката, гражданството, активизма. Притежава фин усет за колективните вълни, които преминават през психиките на големи групи хора.
За един терапевт е важно да развие подобен усет, както и възможно най-непредубедено вникване в обществените въпроси на деня. От значение е да наблюдава какво се случва в колективната психика на обществата, особено в онова, в което в момента пребивава. Важно е да помни, че „каквото е в едното, е и в цялото“. Самюелс прави това от години. Той покрива специфични академични и терапевтични изисквания истински умело – съчетава дълбинната психология, бидейки известен британски юнгиански аналитик, със съвременни интерпретации на обществения и политически живот. Освен значимата си работа в клиничната практика и в развитието на юнгианската традиция, Самюелс работи активно като консултант на политици, организации и движения по целия свят. Неговият подход показва как личното и колективното психично преживяване са дълбоко преплетени и как психологията може да обогати политическия и социалния диалог.
За мен това е особено ценно, защото разкрива как терапията може да бъде не само индивидуална практика, а и инструмент за промяна в по-широк мащаб.

Намирам Марион Уудман за една от най-ярките фигури в съвременната юнгианска психология и в изследването на женската душевност.
Родена през 1928 г. в Канада, Уудман първоначално преподава английска литература, преди личната ѝ среща с анорексията и последвалото ѝ обучение в Института „К. Г. Юнг“ в Цюрих да я отведат към аналитичната психология. Като автор на книги като Пристрастяване към съвършенството, The Pregnant Virgin и Bone: Dying into Life, тя развива уникален език за връзката между психика и тяло, между сънищата и въплътеното преживяване, и се превръща във вдъхновение за поколения жени и терапевти по света — включително и за мен. Уудман посвещава живота си на разгръщането на „съзнателната женственост“ и на трансформационната сила на въображението, символа и тялото.

Александър Лоуен и книгите му имат специално място в моето съзнание като професионалист, и чувствам истинска възхита към неговата практика като терапевт, боравещ с тялото и дъха. Лоуен има изключителен принос към психотерапията и връзката тяло–душа. Той е ученик на Вилхелм Райх и създава свой революционен подход, който показва, че психичните травми се „записват“ в тялото и че изцелението изисква възстановяване на връзката между движение, дъх, емоция и съзнание. Биоенергийният анализ вече е утвърдена психотерапевтична модалност, завещана от Лоуен като хуманистична психотерапия, която поставя в центъра удоволствието, жизнеността и свободния поток на енергията в тялото.
Възхищавам се на смелостта му да върне тялото в психологията и на последователността, с която през целия си живот настоява, че истинската духовност не е отвъд телесността, а именно в нея.