Интервю с Александър Лоуен: Създател на неорайхианската психотерапевтична система "Биоенергетика"(1998г.)

IТова е откъс от интервю с д-р Александър Лоуен, проведено от д-р Франк Хладкий през 1998 г. Д-р Лоуен споделя някои от преживяванията си от детството, трите години терапия при Вилхелм Райх, убежденията си, които са в основата на биоенергийния анализ, и изцелението на собственото си разцепление между „ум и тяло”. , д-р Лоуен подчертава значението на изцеляването на раните, които човек носи от детството си, и обяснява как те се превръщат в структура в тялото. Цялото интервю е на 90-минутен диск, озаглавен „ Енергетиката на биоенергетиката”. Може да бъде закупен от Фондация „Александър Лоуен”. 

Д-р Хладкий – С удоволствие ви представям д-р Александър Лоуен, когото познавам от 30 години и който е основател, а всъщност и създател на биоенергийния анализ. Той е написал голям брой книги. Чувствам се щастлив, че е бил мой учител и ментор през всичките тези години и бих искал д-р Лоуен да ни разкаже някои от основните си идеи. 

Д-р Лоуен – Имам много идеи, но по-важни са моите преживявания... това, което осъзнах, което ме доведе до работата с подхода „тяло-ум”. Произхождам от разбито семейство. Баща ми и майка ми никога не се разбираха, караха се през всичките години, откакто ги познавам. И двамата имаха различни характери. Майка ми беше интелектуалка, не голяма интелектуалка, но тя винаги мислеше, мислеше, опитваше се да разбере нещата в главата си и беше амбициозна. Баща ми беше любител на удоволствията, малко по-спокоен, искаше да се наслаждава на живота, но не беше агресивен. 

Д-р Хладкий – Значи си провиждал през всичко това отрано? 

Д-р Лоуен – Едва когато пораснах. Всъщност, не бях наистина наясно колко много ми влияят, докато не започнах терапия и не започнах да отработвам това, че ме влияят. 

Д-р Хладкий – Разбирам. 

Д-р Лоуен – Това, което ми се случи, е, че като пораснах, открих, че съм умен. Майка ми настояваше че това е така, разбирате ли. О, но аз обичах да играя с топка. Обичах физическата страна на живота. Така че имаш единия крак в едното поле, а другия в друго и си никъде. И трябваше да намеря нещо, което да събере тези две неща... И за щастие се натъкнах на Вилхелм Райх. 

Д-р Хладкий – Разкажи как се озова на мястото, където можеше да оцениш кой е Райх и нуждата ти от това да работиш с него. 

Д-р Лоуен – Ами, случи се така, че преподавах в училища през лятото и бях адвокат с няколко юридически степени – и се чувствах объркан. Какво исках да правя с живота си? Как можех да се впиша някъде, където да чувствам, че има смисъл за мен? Мислех си, че това, което искам да правя трябва да има нещо общо с работата с тялото. Това ме осени, когато заминавах да водя летен лагер, именно тогава наистина се наслаждавах на живота си.

Д-р Хладкий – Почувства го. 

Д-р Лоуен – И си казах, че трябва да е нещо такова. Затова се опитах да напиша книга, която да обясни ценността на работата с тялото с цел чувстване и то чувстване на хубави усещания чрез тялото. Но не знаех достатъчно по темата. Беше просто усещане в мен. Затова започнах да търся хора, които разбираха връзката между тялото и ума, а такива бяха много малко. Или бяха интелектуалци, или бяха хора на движението. Те нямаха връзка едни с други. Докато не срещнах Вилхелм Райх. Той преподаваше в Новата школа за социални изследвания. Водеше курс, забравих точното заглавие, мисля, че беше „Анализ на характера”. В него обясняваше,  че има интимна връзка между тялото и ума. 

Д-р Хладкий – Кога беше това? 

Д-р Лоуен – 1940 г. Къде сме сега? Петдесет и нещо...  58 години по-късно. 

Д-р Лоуен – И ви казвам, бях толкова развълнуван. Той ме допусна до курса и макар да бях скептичен по отношение на един аспект от работата му, а именно акцентът върху сексуалността, бях ентусиазиран от идеите му за връзката между тялото и ума. В крайна сметка започнах терапия при него. И всичко, за което се надявах, стана възможно за мен. Пътят не беше лесен. Трябваше да преодолея разрива между ума и тялото, а това не е нещо, което можеш да излекуваш с ума си. 

Д-р Хладкий – Да, чувстваш го. 

Д-р Лоуен – Трябва да го почувстваш и да го преодолееш на динамично ниво. Разбираш ли. Аз бях на терапия при Райх в продължение на три години и тя беше предимно терапия на тялото. Не говорехме много и се фокусирахме върху дишането. Дишането е най- важното нещо в живота. Ако не дишаш, не живееш! А той разбираше дишането. Имах някои страхотни преживявания в тези сесии. И това наистина промени живота ми. Тогава реших, че трябва да се занимавам с тази работа. И трябваше да се обуча за нея. Райх ме научи на някои от нещата, които правеше и знаеше. И тогава започнах да работя с хора, по малко.  Но знаех, че трябва да се обуча повече, затова отидох в да уча медицина. И след като получих медицинската си степен, се върнах и скоро след това започнах да работя върху биоенергийния анализ. 

Д-р Хладкий – Кога беше това? Кога Джон Пиерокас се присъедини към вас? 

Д-р Лоуен – Срещнах го през 1952 г., след като се върнах. 

Д-р Хладкий – Това беше след като се върна? 

Д-р Лоуен – Да, просто започнахме да споделяме един и същи офис, но той също така проявяваше интерес към идеите ми, така че се обединихме. Но това беше през 1952 г., казах ли го? А сега сме 1998 г. Е, мога само да кажа, че през тези повече от 40 години, 46 години, в които работя по проблема за разрива между тялото и ума, мисля, че започвам да разбирам нещо по темата и ще говоря за това тази вечер. Убеждението ми, разбира се, е, че ние сме нашето тяло. Главата ни не го контролира правилно. Тя го контролира в някои отношения по отрицателен начин. И моята задача беше да се вглъбя повече в тялото си, за да не живея между него и ума. И, разбира се, това ми спаси живота, изпълни живота ми със смисъл по много начини и най-накрая стигам до точката, в която мисля, че разбирам как трябва да работи всичко това. Но не е лесно. 

Д-р Хладкий – Е, дайте ни някои от основните си концепции. 

Д-р Лоуен – Ами, вие сте вашето тяло, нали? Това означава, че ако искате да се промените по някакъв значителен начин, тялото ви трябва да се промени. А тялото не е нещо, за което се говори. Тялото ви е нещо, което може да се види. Така че, ако работя с някого, трябва да видя физическата промяна на ниво тяло, за да разбера, че се променя и какво точно се случва. Но по-важното е, че вие сте вашето тяло и то разказва историята на вашия живот. И също така разказва къде са вашите настоящи проблеми. Всичко във вас е свързано. Това сте вие. Така че, знаейки как да четете тялото, езика на тялото, и разбирайки, че то изобразява историята на човека, получавате известно предимство в това да му помогнете да направи промените, от които се нуждае, за да намери удовлетворение в живота. Промените не са лесни.  Но ако не ги направите, съжалявам ви, защото губите смисъла на живота. Никога няма да познаете удовлетворението, радостта от пълната свобода в тялото си и живота като цяло. 

Д-р Хладкий – Сигурен съм, че много от хората, с които съм ви виждал да работите, когато разберат, че ги виждате чрез тялото им, знаят, че ги разбирате. И това развива много бързо доверителни отношения, тъй като истински виждате тялото им. Не е нужно да говорите с тях с часове, и те са готови да започнат работата по себе си. 

Д-р Лоуен – Ами, нека ви го кажа по този начин. Начинът, по който установявате контакт с хората, е физически, а не психологически. Не сядате и не разговаряте за идеи. Това не е контакт. Поглеждате се в очите, докосвате се и чувате гласовете си. Така че това е истинско, живо, жизненоважно преживяване на енергийно ниво. 

Д-р Хладкий – И когато видите тялото и видите какво е преживял човекът и къде се намира сега, как започвате работата? 

Д-р Лоуен – Е, откривате, че всички проблеми на човека са структурирани в тялото му. И основният му проблем е, че се страхува да оживее и да изпитва чувства в тяхната пълнота. Това е основният проблем. Имаме основателни причини да не чувстваме, но фактът е, че това е основният проблем. 

Д-р Хладкий – О, разбира се. Защото обикновено като деца сме били наказвани или отхвърляни, когато сме показвали емоциите си. 

Д-р Лоуен – Точно така, дори наказвани. Когато станем малко по-буйни, сме били бити, знаете, случват се всякакви ужасни неща. Затова сме се научили да изключваме чувствата си, а единственият начин да изключим чувствата си е да заглушим тялото си. Това е единственият начин да изключим чувствата си – мъртвите тела не чувстват. Но да възвърнеш способността да се чувства, когато хората се страхуват толкова много да чувстват, това е дълъг и труден път. Но е път, който си заслужава. Проблемът, който имаме, е, че културата ни не е култура на тялото. Тя е култура, ориентирана към главата. 

Д-р Хладкий – Абсолютно, все повече и повече. 

Д-р Лоуен – Все повече и повече се набляга на мисленето и властта, а не на чувствата. Чувствата са последното нещо, което влиза в картината на съвременния живот. Боя се, че водим загубена битка в това отношение. 

Д-р Хладкий – Разбира се, от социална гледна точка проблемите ни изглеждат все по-големи и по-големи. 

Д-р Лоуен – Когато загубите връзка с тялото си, влизате в един малко луд свят. Това е лудостта. Ставате нереален. Не се чувствате като човек. Както виждате, в нашето общество има много от това. Страхувам се, че това ще се влоши. Но знаете ли, ако искате да помагате на хората, първо трябва да погледнете себе си и да разберете как можете да се справите с проблемите, които сте имали от детството си. Когато успеете да направите това, което не е лесна задача, отваряте сърцето, ума и тялото си за истинското разбиране на живота. 

Д-р Хладкий – И това, което според мен хората често пропускат, когато говорят за тези неща, е, че с истинската телесна работа идва истинското удоволствие. 

Д-р Лоуен – Дори радост. 

Д-р Хладкий – Да. Защото истинското удоволствие е осъзнаване на тялото. Чувство за живост. 

Д-р Лоуен – Разбира се, разбира се. Всички се тревожат за здравето си в наши дни и мисля, че са прави да се тревожат. Защото те не са здрави. Хората са болни. Телата им са гротескни. Нека кажа следното: здравият човек се характеризира с тяло, което е живо и жизнено. С блестящи очи, резониращ глас, меки маниери, чувство за грациозност, характер, който е достоен и не е доминиран от егото. Когато говори за нещата, излъчва смирение. Така че трябва да намеря това първо в себе си, и ако го намеря в себе си, се опитвам да го споделя с клиентите си и да им помогна да го постигнат. Пътят е дълъг, Франк.

Д-р Хладкий – Години и години, и всяка стъпка си заслужава. Спомням си, когато преди години каза, че е като златна мина. Отнема години, за да извадиш златото, но с всяко малко парченце, което извадиш, получаваш нещо. 

Д-р Лоуен – Точно така. За мен определено си струваше, бих ли казал същото за себе си? 

Д-р Хладкий – Абсолютно. Знаеш, и двамата ставаме по-зрели, но аз се наслаждавам на процеса. В някои отношения се чувствам по-жив почти през цялото време. 

Д-р Лоуен – Точно така, аз също. Тялото – в тялото има различно качество с годините, нямам същите атлетични способности, които съм имал, когато съм бил по-млад. Но все още запазвам доста добра физическа форма на 87 години. Но фактът е, че имам по-дълбоко усещане и оценка за живота, защото съм в тялото си. Така че се надявам хората да вземат присърце преживяванията, които споделяме тук, и да разберат, че и те могат да имат нещо подобно. Но знаем, че хората са толкова уплашени, толкова уплашени да чувстват, че в тях има много болка, тъга, отчаяние, чувстват, че ще полудеят, ако отворят своята кутията с чувствата. 

Д-р Хладкий – Защото като деца са били отхвърлени заради своята жизненост и това все още е част от тях. И знаем, че само чрез взаимоотношенията с нас, като терапевти, на които могат да се доверят, те намират смелостта да започнат да се отварят за тези чувства. 

Д-р Лоуен – Но има ли значение колко време отнема, ако сме на правилния път все пак? 

Д-р Хладкий – Не, ако постоянно се усещате ползата от него. 

Д-р Лоуен – Постоянно, точно така. Не ме притеснява да продължавам да работя върху себе си. Можете да работите с тялото, за да увеличите неговата живост, да му дадете повече енергия, да откриете, че имате повече – по-добро чувство за контрол, повече самообладание. Искам да кажа, че тялото ви е това, което сте, и колкото повече сте в контакт с тялото, толкова повече сте в контакт със себе си. 

Д-р Хладкий – Спомням си трите изречения, които казвахте: Самоосъзнатост, Себеизразяване, а след това идва Самообладанието. И мисля, че е много вярно. Трябва да усещаме къде сме, за да осъзнаваме чувствата си, а отнема време да съзнаем чувствата си.

Д-р Лоуен – Или да осъзнаете, че имате чувства, върху които да работите. 

Д-р Хладкий – Или, че нямате никакви чувствителност!

Д-р Лоуен – Ами, вчера дойде една клиентка и каза, че се чувства изгубена. Чувстваше се изгубена. Е, разбира се, тя не беше изгубена в практичен смисъл. Знаеше къде е, можеше да ви каже името си, не беше луда или нещо подобно, но не се чувстваше в себе си. В смисъла на усещане за себе си, тя беше изгубена и не можеш да се намери като просто говореше за това. Трябваше да  почувства. 

Д-р Хладкий – Трябва да започне да го усеща. 

Д-р Лоуен – Да. Усещането е в основата на биоенергетиката, но за съжаление, усещането не е в основата на света в момента. 

Д-р Хладкий – И обикновено развиването на способността да се усеща трябва да дойде, както казваш, от тялото – чрез движение, звук и енергия. Чрез жизнеността на тялото получаваме усещането.

Д-р Лоуен – Ами, чувството е нещо много просто. Чувстваш тялото си и за да го почувстваш, тялото ти трябва да се движи. Нещо, което не се движи, не можеш да почувстваш. То е мъртво. 

Д-р Хладкий – Ако си мъртъв, не чувстваш нищо. 

Д-р Лоуен – Точно така. Трябва да съживите тялото си, за да можете да изпитате някакво усещане. Можете да говорите за чувства цял ден, но това не е да усещаш. Говорите просто за идеята. А чувстването в тялото идва, когато можете да усетите какво се случва в тялото ви. Можете да имате добри или лоши чувства, но ако не усещате тялото си, сте просто дух. Как да го нарека – разочарован дух, който блуждае наоколо и не знае къде да отиде, не знае коя или кой е. Така че, ако върнем този дух обратно в тялото, тялото става по-живо, а духът се извисява и се изпълва с жизненост. 

Д-р Хладкий – И намираме удоволствие и радост. 

Д-р Лоуен – Да. 

Д-р Хладкий – Въпреки цялата болка в живота. 

Д-р Лоуен – Ами, има как да се живее с по-малко болка... хората носят болка, която е ненужна. Искам да кажа, че всъщност са уплашени.

Д-р Хладкий – Повечето. 

Д-р Лоуен – Само да дам един пример, ако седят стегнати ей така [Лоуен заема изключително скована поза] и просто говорят – Боже, това е ужасен, болезнен начин на съществуване. 

Д-р Хладкий – И може би носят това в себе си от 50 години. 

Д-р Лоуен – Те дори не са наясно с това. Не знаят за какво говориш, когато им говориш за напрежението им и колко боли, защото са се примирили с това. Трагично, трагично. За повечето хора животът е трагичен. Е, надявам се, че всеки, който терапевтира хора, наистина ще осъзнае колко е важно да се работи с тялото, за да се направи това тяло живо и да се промени пребиваването в тялото към по-положителен начин. Защото това, което правите в главата си, и чувствата, свързани с това, са много органичени. Съзнанието е много повърхностно явление. То е като върхчето на айсберга, спрямо това, което можете да осъзнаете. То е повърхностно, не стига дълбоко. Така че от ниво съзнание – разбира се, можете да промените някои идеи – като да пребоядисате къщата, но това не променя къщата, а истинската промяна се извършва на динамичното вътрешно ниво, под нивото на съзнанието, и това е биоенергетиката. Тя работи под нивото на съзнанието.

Д-р Хладкий – И само като терапевтът осъзнае своята собствена жизненост и работи върху своите проблеми, той може да помогне на другите. 

Д-р Лоуен – Ами, предполагам, че ако не сте пътували до определено място, не можете да заведете никого там. Първо трябва да направите пътуването наречено откриване на себе си, да преминете през проблемите си, преди да можете да водите някой друг през тези пътища. Мисля, че ако някой може да се отдаде на собственото си тяло, по истински начин, никога няма да съжалява. 

Д-р Хладкий – Абсолютно. Искам да ти благодаря, д-р Лоуен, че отдели време да споделиш с нас своя опит. Винаги е удоволствие да съм около теб. Всеки път, когато съм бил с теб през последните 30 години, а това са били много, много пъти, съм научил нещо и съм се наслаждавал на контакта ни. 

Д-р Франк Хладкий е изиграл ключова роля в развитието на биоенергетиката. Неговият стил на работа с тялото се основава на силната му връзка с д-р Лоуен в продължение на повече от 40 години. Той е ръководил Tulsa Psychiatric Foundation, която е управлявал частично, използвайки модела на биоенергетиката. Д-р Хладкий е водил биоенергийни обучения по целия свят. Умира през 2012 година в спокоен сън с книга в ръка.