ТЕРАПЕВТИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ
Теорията не е всичко, с което си служи един успешен терапевт. Тя нито е миродавна, нито всевишна, а просто изпълнява функция. Теорията сформира основни убеждения, които по-късно влияят пряко върху възгледите и практическите действия на терапевта в кабинета. Теорията е упование, вид леща, през която може да бъде погледнат клиентът и неговият свят, както и цялата терапевтична практика.
Теоретичната подготовка върви ръка за ръка с инструментариума, с който борави психологът или психотерапевтът. Теоретичната школа, която най-силно е оформила експертизата на професионалиста, му поверява определен набор от инструменти за усвояване. Те от своя страна учат на определен вид поведения, подходи, гледища и разбирания относно човешката психика и връзката терапевт-клиент. Боравенето с теоретичните и практически инструменти навярно ще се излее в отношението на терапевта, в дейностите, които ще бъдат извършени в кабинета, и в начина на тяхното изпълнение.
За един успешен терапевт е важно да бъде теоретично подготвен и усвоил дадени инструменти, също толкова, колкото и да може спокойно да се абстрахира от всичко, което знае, и да остане в сегашния момент с човешкото същество, седящо отсреща, с неговия разнолик вътрешен свят – и то без подкрепата на теории. Защото теорията е само насока, ориентир, лимитирана карта, очертаваща човешките психични измерения. А както знаем – картата не е реалната територия.
Възгледите, които професионалистът е успял да сформира в хода на обучението и квалификацията си се превръщат в градивни блокове на неговата практика. Те, редом с личността на терапевта, неговите убеждения и светоглед сформират не само пряката му практика с клиенти, но и способността му да изгради собствен, опитмално функциониращ вътрешен свят, който се допълва успешно и дори надгражда външния.

