През април 2026г., присъствах на международна Конференция за психично здраве на жените, организирана от Института по медицинска психология Тависток, Лондон. Събитието бе посветено на женското ментално здраве и връзката между психиката, хормоните, цикъла и телесните състояния. Темите, които бяха засегнати, отвориха важни въпроси за начина, по който женските преживявания често биват разделяни между „психологично“ и „физиологично“, въпреки че реалността на женската психика рядко функционира по този начин.
Събрах няколко идеи и наблюдения от конференцията, които ми се сториха особено значими, нюансирани или недостатъчно обсъждани, и искам да ги споделя тук като отправна точка за по-дълбок разговор за женския вътрешен свят.
1. Женската психика не е линейна - и това не е дефект
Една от централните идеи на конференцията беше, че жените често се опитват да живеят в свят, изискващ постоянна продуктивност, емоционална стабилност и предвидимост, докато телата им функционират циклично. Това създава вътрешно разцепване между социалното очакване да бъдеш „еднаква“ всеки ден и реалността на вътрешните промени, през които преминаваш.
Женското ментално здраве е задължително да отчита и взима под внимание как различните фази на цикъла могат да променят не само настроението, но и начина, по който жената преживява себе си, отношенията си, границите си и собствената си идентичност. Вместо това да се разглежда като „нестабилност“ е необходима различна перспектива, а именно, че цикличността може да бъде форма на психологическа информация.
2. Понякога цикълът не „създава“ проблема - а сваля защитите около него
Един от най-силните моменти за мен беше идеята, че определени фази от цикъла могат да направят по-трудно поддържането на обичайните психологически защити. Предменструалния период не е „дефектен режим“, а състояние, в което потиснати емоции, напрежение, неудовлетворение или скръб стават по-трудни за игнориране и искат да изляза на повърхността.
Тук не искам да кажа, че всичко преживявано е „обективна истина“, а че психиката временно има по-малко ресурс да поддържа адаптациите, чрез които функционираме в ежедневието си като жени. Предментсруалният и менструалният период ни носят не само повишена уязвимост, а също и необичайна яснота и засилени възприятия, които изискват да бъдат уважавани, а не потискани.
3. Менопаузата не е „край“, а психологически преход
Конференфцията направи опит да излезе от чисто медицинския модел на менопаузата и да успее да я разгледа вместо като „хормонален дефицит“, като психологически процес, в който нещо в жената умира, но и нещо ново в нея иска да бъде родено.
Централните обсъдени идеи бяха около психологическите наблюдения, че менопаузата често активира процеси на скръб -
скръб по младостта, фертилността, старите идентичности, нереализираните версии на живота, пристъпените граници, позитивните и негативни сексуални преживявания.
НО, в паралел със скърбенето, жените в психологическите и терапевтични кабинети споделят и нещо друго - намаляване на нуждата да бъдат харесвани, по-малко подчинение на социалните очаквания, повече директност, повече вътрешна свобода. Тези потвърждения директно свързах с резултатите на моето изследване за жените в България и тяхната тенденция да се самокритикуват. Аз също притежавам емпирични данни, благодарение на 255 българки, че с възрастта самокритиката намалява, асертивността е по-висока, а от там и вътрешната свобода.
И ето ни в едно пространство, в което сме длъжни да оценим както даровете, така и страданията на менопаузата, защото освен загуба, тя може да бъде и едно дългоочаквано психологическо пренареждане.
4. Хормоналните промени могат да активират стари травми и потиснати преживявания
Няколко от дискусиите засегнаха тема, която рядко се обсъжда достатъчно открито - хормоналните преходи понякога активират наново травматични преживявания, потискани конфликти, неблагоприятни отношения към тялото или сексуалността. Всички те могат да изплуват с нова сила по време на перименопауза и менопауза. Особено важно е да говорим за тези женски периоди и да ги де-стигматизираме, защото много жени се обвиняват, че „полудяват“, „стават прекалено емоционални“ или „се променят прекалено много“, докато може би всъщност психиката да започва да настоява нещо дълго неизживяно, носено тайно в нас, да бъде видяно, преработено, пуснато…
5. „Невидимата жена“ е социален феномен, не биологична реалност
Една от най-силните социални теми на конференцията беше свързана с културната невидимост на зрелите жени и как женската стойност често остава обвързана с младостта, сексуалността и способността за грижа към другите. Когато жената започне да излиза от тези роли, обществото нерядко реагира така, сякаш тя „изчезва“. Парадоксално е, но много жени в терапевтичните кабинети описват този период като първия момент, в който започват да се чувстват реално свързани със себе си, и то не защото стават „по-малко жени“, а защото постепенно престават да бъдат отражение на чуждите очаквания.
6. Бъдещето на женското ментално здраве търси интеграция, а не разделяне
Женската психика не може да бъде разбрана нито само биологично, нито само психологически. Цикълът, хормоните, травмите, майчинството, социалната среда, връзките, културните очаквания и вътрешният свят непрекъснато взаимодействат помежду си.
Жените, търсещи подкрепа за своето ментално здраве, имат нужда от специалисти, които мислят отвъд строго отделените дисциплини и успяват да виждат жената по-холистично. Това изисква повече диалог между психотерапията, психиатрията, медицинатаи самите жени като носители на знание за собственото си преживяване.
Често най-важният въпрос не е:
„Как да премахнем симптома?“
а:
„Какво се опитва да ни каже психиката чрез него?“
Щастлива бях да получа потвърждението за това, че размишлявам, работя и инатливо продължавам в правилната посока на това да отдавам почит, време и внимание на проучването, вникването в и уважаването на женската психика и всички нейни противоречия, цикличност, чувствителност, сила, уязвимост и неизчерпаема дълбочина.
Тази перспектива е в основата и на моите собствени авторски изследвания и епистемологични женски търсения, в които развивам идея за феминно-центиран подход към женската психика - не като идеология, а като интегративен начин на мислене, който обхваща тялото, психиката, цикличността и социалния контекст, в които жената съществува едновременно. Можете да ме намерите именно в този пресечен пункт между клинично знание, преживелищност и вътрешен опит, където ще работя и занапред.
И по линия на това ще ви оставя с два цитата от първото си психологическо изгледване, които заслужават място тук, понеже са дълбоко свързани с изводите, които конференцията успя да направи:
1. “…Защото когато жената разполага с инструментариума да опосредства вътрешния си свят, да го назове, разбере и изрази в приемлива среда, нейната психика се заздравява.
Това благоприятства не само личностната ѝ интеграция, но и хармонията в нейния интимен, семеен и социален свят - всички близки стават облагодетелствани от нейната оцялостена женска личност.
Вътрешният свят на жената - нейната психична екосистема, начините, по които преживява себе си и света - винаги ще изисква пълноценен израз през нейното тяло и съзнание, настоявайки за фин емоционален усет, себепознание, съзнателност, подкрепа и ясно заемана женска позиция. Събирането на забравените части от себе си не е самоцел, а път – който жената извървява, когато препятствията към вникване в самата нея бъдат отстранени.”
2. “…В хода на своето установяване и валидация, подходите в психологията на новото време ще бъдат натоварени с мисията за трансдисциплинарност, холистичност, мислене в системи, приобщаване на многобройни гледни точки наведнъж, с единия крак в бъдещето на технологичния напредък и индивидуалността, и другия - в отминалите епохи на ритуална преживелищност на психичните процеси в здрави общности. Те ще трябва да предоставят език и инструментариум, опосредстващ както личните, така и общите преживявания на хората на ниво тяло, интуиция, символ, вътрешен ритъм, търсейки да подпомогнат конструирането на психична екология редом с устойчива природосъобразна жизнена среда.“
© Авторски права
Този текст, както и включените в него анализи и изводи, са авторска разработка на Злати Иванова. Всяко използване, цитиране или възпроизвеждане е допустимо само при ясно посочване на авторството и източника, а при по-широко използване - с предварително съгласие на автора.
