Пулсът на промяната: психологическото пътуване през хормоналния цикъл и менопаузата (6 извода от конференция по женско ментално здраве)

През април 2026г., присъствах на международна Конференция за психично здраве на жените, организирана от Института по медицинска психология Тависток, Лондон. Събитието бе посветено на женското ментално здраве и връзката между психиката, хормоните, цикъла и телесните състояния. Темите, които бяха засегнати, отвориха важни въпроси за начина, по който женските преживявания често биват разделяни между „психологично“ и „физиологично“, въпреки че реалността на женската психика рядко функционира по този начин.

Събрах няколко идеи и наблюдения от конференцията, които ми се сториха особено значими, нюансирани или недостатъчно обсъждани, и искам да ги споделя тук като отправна точка за по-дълбок разговор за женския вътрешен свят.

1. Женската психика не е линейна - и това не е дефект

Една от централните идеи на конференцията беше, че жените често се опитват да живеят в свят, изискващ постоянна продуктивност, емоционална стабилност и предвидимост, докато телата им функционират циклично. Това създава вътрешно разцепване между социалното очакване да бъдеш „еднаква“ всеки ден и реалността на вътрешните промени, през които преминаваш.

Женското ментално здраве е задължително да отчита и взима под внимание как различните фази на цикъла могат да променят не само настроението, но и начина, по който жената преживява себе си, отношенията си, границите си и собствената си идентичност. Вместо това да се разглежда като „нестабилност“ е необходима различна перспектива, а именно, че цикличността може да бъде форма на психологическа информация.

2. Понякога цикълът не „създава“ проблема - а сваля защитите около него

Един от най-силните моменти за мен беше идеята, че определени фази от цикъла могат да направят по-трудно поддържането на обичайните психологически защити. Предменструалния период не е „дефектен режим“, а състояние, в което потиснати емоции, напрежение, неудовлетворение или скръб стават по-трудни за игнориране и искат да изляза на повърхността.

Тук не искам да кажа, че всичко преживявано е „обективна истина“, а че психиката временно има по-малко ресурс да поддържа адаптациите, чрез които функционираме в ежедневието си като жени. Предментсруалният и менструалният период ни носят не само повишена уязвимост, а също и необичайна яснота и засилени възприятия, които изискват да бъдат уважавани, а не потискани.

3. Менопаузата не е „край“, а психологически преход

Конференфцията направи опит да излезе от чисто медицинския модел на менопаузата и да успее да я разгледа вместо като „хормонален дефицит“, като психологически процес, в който нещо в жената умира, но и нещо ново в нея иска да бъде родено.

Централните обсъдени идеи бяха около психологическите наблюдения, че менопаузата често активира процеси на скръб -
скръб по младостта, фертилността, старите идентичности, нереализираните версии на живота, пристъпените граници, позитивните и негативни сексуални преживявания.

НО, в паралел със скърбенето, жените в психологическите и терапевтични кабинети споделят и нещо друго - намаляване на нуждата да бъдат харесвани, по-малко подчинение на социалните очаквания, повече директност, повече вътрешна свобода. Тези потвърждения директно свързах с резултатите на моето изследване за жените в България и тяхната тенденция да се самокритикуват. Аз също притежавам емпирични данни, благодарение на 255 българки, че с възрастта самокритиката намалява, асертивността е по-висока, а от там и вътрешната свобода.

И ето ни в едно пространство, в което сме длъжни да оценим както даровете, така и страданията на менопаузата, защото освен загуба, тя може да бъде и едно дългоочаквано психологическо пренареждане.

4. Хормоналните промени могат да активират стари травми и потиснати преживявания

Няколко от дискусиите засегнаха тема, която рядко се обсъжда достатъчно открито - хормоналните преходи понякога активират наново травматични преживявания, потискани конфликти, неблагоприятни отношения към тялото или сексуалността. Всички те могат да изплуват с нова сила по време на перименопауза и менопауза. Особено важно е да говорим за тези женски периоди и да ги де-стигматизираме, защото много жени се обвиняват, че „полудяват“, „стават прекалено емоционални“ или „се променят прекалено много“, докато може би всъщност психиката да започва да настоява нещо дълго неизживяно, носено тайно в нас, да бъде видяно, преработено, пуснато…

5. „Невидимата жена“ е социален феномен, не биологична реалност

Една от най-силните социални теми на конференцията беше свързана с културната невидимост на зрелите жени и как женската стойност често остава обвързана с младостта, сексуалността и способността за грижа към другите. Когато жената започне да излиза от тези роли, обществото нерядко реагира така, сякаш тя „изчезва“. Парадоксално е, но много жени в терапевтичните кабинети описват този период като първия момент, в който започват да се чувстват реално свързани със себе си, и то не защото стават „по-малко жени“, а защото постепенно престават да бъдат отражение на чуждите очаквания.

6. Бъдещето на женското ментално здраве търси интеграция, а не разделяне

Женската психика не може да бъде разбрана нито само биологично, нито само психологически. Цикълът, хормоните, травмите, майчинството, социалната среда, връзките, културните очаквания и вътрешният свят непрекъснато взаимодействат помежду си.

Жените, търсещи подкрепа за своето ментално здраве, имат нужда от специалисти, които мислят отвъд строго отделените дисциплини и успяват да виждат жената по-холистично. Това изисква повече диалог между психотерапията, психиатрията, медицинатаи самите жени като носители на знание за собственото си преживяване.

Често най-важният въпрос не е:

„Как да премахнем симптома?“
а:
„Какво се опитва да ни каже психиката чрез него?“

Щастлива бях да получа потвърждението за това, че размишлявам, работя и инатливо продължавам в правилната посока на това да отдавам почит, време и внимание на проучването, вникването в и уважаването на женската психика и всички нейни противоречия, цикличност, чувствителност, сила, уязвимост и неизчерпаема дълбочина.

Тази перспектива е в основата и на моите собствени авторски изследвания и епистемологични женски търсения, в които развивам идея за феминно-центиран подход към женската психика - не като идеология, а като интегративен начин на мислене, който обхваща тялото, психиката, цикличността и социалния контекст, в които жената съществува едновременно. Можете да ме намерите именно в този пресечен пункт между клинично знание, преживелищност и вътрешен опит, където ще работя и занапред.

И по линия на това ще ви оставя с два цитата от първото си психологическо изгледване, които заслужават място тук, понеже са дълбоко свързани с изводите, които конференцията успя да направи:

1. “…Защото когато жената разполага с инструментариума да опосредства вътрешния си свят, да го назове, разбере и изрази в приемлива среда, нейната психика се заздравява.

Това благоприятства не само личностната ѝ интеграция, но и хармонията в нейния интимен, семеен и социален свят - всички близки стават облагодетелствани от нейната оцялостена женска личност.

Вътрешният свят на жената - нейната психична екосистема, начините, по които преживява себе си и света - винаги ще изисква пълноценен израз през нейното тяло и съзнание, настоявайки за фин емоционален усет, себепознание, съзнателност, подкрепа и ясно заемана женска позиция. Събирането на забравените части от себе си не е самоцел, а път – който жената извървява, когато препятствията към вникване в самата нея бъдат отстранени.”

2. “…В хода на своето установяване и валидация, подходите в психологията на новото време ще бъдат натоварени с мисията за трансдисциплинарност, холистичност, мислене в системи, приобщаване на многобройни гледни точки наведнъж, с единия крак в бъдещето на технологичния напредък и индивидуалността, и другия - в отминалите епохи на ритуална преживелищност на психичните процеси в здрави общности. Те ще трябва да предоставят език и инструментариум, опосредстващ както личните, така и общите преживявания на хората на ниво тяло, интуиция, символ, вътрешен ритъм, търсейки да подпомогнат конструирането на психична екология редом с устойчива природосъобразна жизнена среда.“

© Авторски права

Този текст, както и включените в него анализи и изводи, са авторска разработка на Злати Иванова. Всяко използване, цитиране или възпроизвеждане е допустимо само при ясно посочване на авторството и източника, а при по-широко използване - с предварително съгласие на автора.